Spinning или какво се случва, когато предприемеш промяна?

ЕДНА ЛИЧНА ИСТОРИЯ

Началото на едно ново начало
Из: Първи дни в Бургас
Spinning с Емилия Белчева


Днес няма да пиша аз. Днес ще Ви покажа, какво ми подари едно уникално момиче след месец тренировки. Файлът с написаното ми бе пратен по facebook с думите: “Писах какво чувствам след всяка тренировка, може да ти е интересно”. Плаках, смях се и реших да ти го споделя. Ако и ти идваш на тренировка, ще се радвам да споделиш как е при теб в коментар. 

А сега, Диди:

 “06.11.2017г. Първа тренировка – бях тотален новак. Въртене на тая скорост, ту се вдига, ту се сваля. Потя се като луда, а дори не съм в такт! (само да отбележа, че за мен тактът е изключително важен) Бях като жена – шофьор по български пътища. Друс – бам – бам. Оу, за капак и изтървах педалите – щях да си направя подарък счупен крак. Добре, че онова енергийно човече ми викна да натисна стоп. Пфу, за малко. Сядах, ставах, пребледнях, изпотих се… този часовник си стои на 18.30 и това си е.  Хоп изведнъж 19:00 часа – отпускаме.. ехаааааа кеф! В края се чувствах почти припадаща. Не знам от вълнение ли, защото си забравих водата или просто, защото докато въртях със 300км/ч. трябваше гърба, кръста, корема, ръцете, рамената, колената, глезените, петите и пръстите на краката ми да са в синхрон. 
Очаквах да не мога да си направя кафе сутринта от мускулна треска…7.11.2017г. Странно…нищо не ме боли. Може би нещо не съм направила както трябва. Все пак първи път, ала бала…
 Втора тренировкаВода – да Спортно облекло и маратонки – да. Тъъъъкмо да си запея на колелото…Ново 20 – медитация. Я пък ти! Всичко притъмня и започна един глас да казва едни простички и толкова истински думи. Бум! Отварям очи (добре де, леко насълзени) и се прегърнахме една друга… Газ! На колелата  Този път бях еднааааааа идейка – мъничка – но идейка по-добре. Поне започнах да схващам идеята на този бутон със стопа и скоростта. Сега оставаше да координирам всичко в едно  8.11.17г.
 Среща в кафето на 1 етаж… на по чай. Обмисляхме име и се вдъхновявахме. Мотивирах се дори от мълчанието, докато мислихме. Изведнъж стана 15:00 часа. Отново среща в 18:00 -първата тренировка SЕММА. Идея си нямах какво да очаквам  За две тренировки… колко да разбереш? Ема – изумяваща енергия и сила, събрани в такова нежно и мини създание. Мотивирах се още повече. Предстои третата тренировка..
Започнахме с дишане. Не очаквах, че ребрата ми могат да са толкова широки.  Зави ми се свят от дишането. Готови, приготви се… старт! Уцелвах скоростта и ритъма, но пък гърба ми беше като гъсеница. Мамка му! Почти като предната тренировка, но усетих „ПАРЕНЕТО” в краката. Това беше напредък за мен. Прибрах се и си пих едно вино за награда ха-ха-ха.
9.11.17г. Бях с Лия и Ива – малките емички. Уникални деца! Запознах се и с детския кът. Доста куул джунджурии има. Харесва ми! А и с малките мишлета се забавлявахме доста. Стана 17.30 – подготовка за 4 тренировка. Този път трябва да съм по – добре. Залата беше пълна – 14 човека. Още повече хъс и мотивация. Яко! Мисля, че ставам по-добра… или просто ми се иска    Ехххх, този гръъъъб, като кубчето на Рубик е – невъзможен. Почти не седнах, само малко. Стичащите се калории ги изненадах с кърпа този път, а водата сякаш се изпари във въздуха. Опитвах се да се съсредоточа в дишането и гърба. Все още нямах мускулна треска, но пък усещах “дупните” мускули. Дупни мускули – как звучи, а? Претеглих се преди да си тръгна – 46 кг. След вечеря мисля, че станах 46,8кг., но пък ядох спанак… нали е полезно ?! Иии малко дробче… оххххх добре дееее и млечна салата. Мисля, че е време да обърна внимание и на храната. Не може половини работи да правим, нали така? 
10.11.17г. Днес нямах тренировка. Бях с Ива и Лия в детския кът. Тези деца ме презареждат. Браво, Ема! Играхме, тичахме, рисувахме и четохме приказки. Но пък си харесах страааашни маратонки и екип, и раничка, и термо-бельо. Честно да си призная, днес вечерях супа от коприва и накрая изпих чай от джинджифил. Обожавам го този чай!!!! Имах неустоима жажда за месо и мръвка. Събота и неделя почиваме. Продължаваме на 13.11.2017 г. 
13.11.17г. Паренето в краката се усеща все повече и повече. Днес сякаш започнах да осъзнавам какво се случва и с минутите. В смисъл… колко минути какво правим. Усещам си краката по – силни сякаш. В началото сядах след 5 – та секунда… Днес бях в такт! Доволна съм от представянето си. Не очаквах, че е възможно човек да се изпотява толкова много!! ! Теглих се – 46,5кг., а бях 46кг. Почти същото е, няма проблеми – не искам да слабея или да качвам, а да стягам. Харесва ми все повече и повече. Всеки ден чакам да стане 18:00 часа.
22.11.17г. Една седмица по-късно… след Ема, Тонкин, след тренировките, след децата в детския кът. Искам го! Имам нужда от всичко това. Започнахме фейсбилдинг тренировки, начин на хранене, начин на мислене, ако щеш!  Това е по-доброто ми аз! Предизвиквам се, да се усъвършенствам! И този път няма да се дам! Не и този път!    АЗ СЪМ ТУУУУКККК!
Вярвайте в себе си, защото никой друг не може да го направи по-силно и въздействащо! Тренировките не само ме върнаха в играта, но и ми качиха нивото. Вярвам, искам, мога, аз съм!  Let’s go! Благодаря, Ема! Благодаря, Съдба!”
  Благодаря ти, Диди! 

Подобни статии