Трансформацията на Роси – една мама на три

21.01.19. Понеделник. 

Денят, в който влезе в сила новогодишното ми обещание да спортувам. Толкова ясно си спомням този ден, сякаш беше вчера. А измина точно една година след като прекрачих прага на SEMMA за първи път. Влязох в залата, оглеждайки се за съблекалнята. Огледала ме дебнеха от всякъде, а аз умишлено ги избягвах. Изобщо не исках да се поглеждам – корем, паласки, целулит, безформени ръце и бедра в комбинация с изгърбена стойка …Шмугнах се в съблекалнята, преоблякох се и се качих на едно колело. Инструкторката Емилия Белчева ми обясни какво да правя и как да стоя на колелото и тренировката започна. О’ музика! Не бях чувала нещо по-различно от бебешки рев и Бейййби шарк дуу дуу, дуу дуу дуу…., което да заглуши ми разпиляните ми мисли. Завъртях педалите на колелото с изгърбена стойка и бясна скорост, сякаш гонех последния влак за събитие, което щеше да промени живота ми. Не бях тренирала от доста време и се задъхах на 5 -тата минута. Как съм могла да се докарам до това положение, се питах и с огромна ярост въртях педалите, борейки се за глътка въздух. Трябваше да мисля за позиция на петите, коленете и как да си стегна корема, докато въртя педалите…и на всичкото отгоре и гърба ми да е прав… За първи път от 4 години аз правех нещо полезно за себе си с активното участие на цялото ми тяло. Неусетно измина един час, а аз бях пълна с енергия. Не ме интересуваше и дали ще имам мускулна треска. Имах си един корем и едни килограми, които трябваше да изчезнат.

Преди да си тръгна попитах Емилия: 

– Колко пъти трябва да идвам, за да изчезне това? – посочвайки стърчащия си напред корем.

А тя ме погледна и каза:
– 4 пъти седмично! Това прави 16 тренировки на месец”.

– 4 пъти седмично?! – възкликнах гласно, а мисълта ми вече крещеше: ” Да бе, да! И как да стане този номер? Абсурд! С тези 3 деца …Големите са на 3 години, малкия е на 1 …трябва да мине още цяла вечност преди да мога да отделя толкова време за да правя нещо за себе си….”

Но в същото време от устата ми, незнайно как, излезе това:
“Добре, искам карта за 16 тренировки на месец! И нали нямате наложен лимит за брой деца, които ще доведа в детския кът?” Може да е смешно или да звучи и трагично, но не навсякъде те посрещат с усмивка като те видят с три бръмбазъка под 4 години. Е… лимит за бройка нямаше! Всички щяха да бъдат добре дошли. Сега оставаше само да се моля да не потрошат залата и да не ни наложат тотална забрана за влизане в спортния център. Толкова доволна буквално летях към вкъщи, където трябваше да осведомя Съпруга и Дребосъците за моята Любов от първо въртене – SEMMA!

П.П. Благодаря ти, Еми, за вниманието, за отношението, за безкрайното “Ти можеш” и “Ще стане, ще видиш!”, за тоталната промяна, която предизвика в мен и за всичко това, което станах само за една година време!