Перфектният подарък за Свети Валентин
Как се появява Свети Валентин?
Историята на Свети Валентин е забулена в тайнственост. Но какво друго можем да очакваме от една история, в която се говори за любов?
Днес католическата църква признава и дава званието “Светец” не на един, а на цели трима светци с имената Валентин и Валентиний. И познай какво е общото между тях?
И тримата са били преследвани и измъчвани.
През III век за Римската империя настъпват много тежки времена. По това време на власт е император Клавдий II. Това било време на война и всеки мъж му бил нужен. НО желаещите да постъпят на служба в неговата армия били малко. Императорът вярвал, че това е така, защото никой не искал да изостави най-скъпото си – жената и децата си. Затова Клавдий II намерил решение, като издал декрет. С него той забранил всички годежи и сватби.
Звучи ужасно, нали?
По това време в Рим свещеник бил Валентин. Той и свещеник Мариус помагали на измъчваните християни и тайно бракосъчетавали влюбени двойки. Но Валентин бил заловен и затворен. А след това и осъден на смърт. Но не лека! Докато чакал своя последен час, той бил изтезаван, пребиван с тояги и какво ли още не, за показност на Императора. Легендата разказва, че младият Валентин е изпратил първата “валентинка”. На едно момиче, в което се влюбил, докато бил в затвора. Това била дъщерята на тъмничаря. Валентинката била писмо, в което той й споделял чувствата си и завършвало с думите “Твой Валентин”.
Защо е избран точно 14 февруари?
Това е датата, на която младия светец си отива от нашия свят – 14.02.269г. След 200 години, през 469 г. в негова чест папа Юлий обявява този ден за празник на любовта. На същия ден в Рим до тогава се чествал празникът на пазителката на домашното огнище – благородната Юнона. А на 15 февруари се чествал празник наречен Луперселия.
За съжаление младежите били под много строг контрол и те сами тайно пишели свои собствени обичаи. Например, момичетата рисували имената на своите любими. А в навечерието на фестивала, имената на всички римски девойки се написвали на късче хартия и се пускали в делва. Всеки момък изтеглял листче и придружавал девойката, чието име било изписано на него. Много често придружаването прераствало в силна любов и до година влюбените минавали под венчилото.
До ден днешен едни виждат мъчителната и жестока гибел на светеца, а други виждат светлината, вярата и любовта, в която се е превърнал.
Интересни обичаи по света
Едва шест страни са обявили Свети Валентин за национален празник. А именно САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания.
И въпреки това, празникът се чества в цял свят.
Сигурна съм, че знаеш за обичая на заключване на катинар от влюбени двойки. Неслучайно символите, използвани на този ден, са сърца, панделки, ключалки и катинари. Макар, че аз лично виждам нещо садистично и мазохистично във всички тези връзвания и заключвания, контекста е ясен:
“Отключи сърцето си за мен”
На този ден се подаряват картички, изпълнени с копнеж и чувства.
В Шотландия например, правят фестивал по случай Свети Валентин. Всички млади и неомъжени пишат имената си на лист хартия. След това се тегли жребий, който съчетава мъже и жени в двойки. Ето как много млади двойки са станали семейства именно заради този празничен ден. Фестивалът продължава с бурни танци, а понякога – и с размяна на подаръци.
Младежите в Италия са чествали деня чрез фестивал на открито през пролетта. Самата дума “фестивал” навява идея за хубава музика, песни и любовни стихове. В Торино все още има обичай годежите да се провеждат именно на тази дата. Неслучайно свързваме любовта с нещо сладко, привлекателно и носещо удоволствие. Именно затова ден преди празника италианците накупуват сладки и бонбони, с които украсяват домовете и най-вече трапезите си.
Много ми харесва мисленето в Германия. Германците не са имали фестивали и показност. Те са вярвали, че валентинки и подаръци се раздават по всяко време на годината. Не си влюбен само на 14 февруари, нали?
Влюбен си в този човек 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.
Французите, обратно на германците, имат церемония за неженените. Те трябвало да се нарисуват или с напредване на технологиите да се снимат и да закачат творбата над вратата на своите любими. Ако половинката им не е влюбена в тях и не проявява интерес, то до залез слънце трябва да изгори портрета. Звучи жестоко, нали?
Тук ми изкача един въпрос: “Ами, ако девойката се чуди между няколко или момчето не иска да се ограничава с една?” Какво, оставяме няколко снимки? Хммм.. това е труден избор, не мислиш ли?
В Дания си подаряват магически невидими картички! С лимонов сок се изписва на хартия пожеланието. И само, ако го доближиш до топлина, можеш да прочетеш пожеланието. Топлината преди е била = на свещ. Свещта е символ на уют и дори най-студеното сърце се разтапя при вида на запалена свещ. От психологична гледна точка, свещта (огъня) зарежда женската сила и енергия. Неслучайно, ако сме депресирани и унили при запалване на свещ страстите се разпалват. Те зареждат жената, а тя зарежда и разпалва мъжа. Всички печелят!
Дълги години чаках мъжа ми да ме зарежда с щастие, енергия, добро настроение, желание за правене на нещо (работа, домакинство, хобита), после разбрах, че аз се зареждам от четене на книги, почивки, игра с децата, спортуване, гледане на цветя, препичане на плажа, водене на лекции… аз се зареждам сама! После предавам заряда на мъжа си. И така връзката няма равна. Но за това ще си поговорим в друга статия.
По време на златната треска в Австралия в мините за добив на злато, който откриел злато на 14 февруари трябвало да плати разноските за ВСИЧКИ валентики на ВСИЧКИ ергени в мината. Като тук ще помогна на въображението ти. Когато не плащаш, ти поръчваш скъпо. Картичките били от коприна, сатен, на тях били извезани златни букви. Не като днес да си купиш за 50 стотинки нещо на хартия.
На Свети Валентин в Австрия момчетата трябвало да представят пред семейството своята избраница… използвайки само букет!
Цветята и структурата на букета трябвало да изразяват външните качества и характера на момичето. Неслучайно розата е цвете за кралици. Тя символизира нежност и болка едновременно. Символизира съвършенството, изкушението, страстта, любовта и смъртта. Когато искаш да покажеш на един човек, че той е специален за теб и че има място в сърцето ти, най-добрия начин е да му подариш червена роза:
символ на любовта и страстта
Червената роза е запазеният символ на любовта, тя се поднася само тогава, когато искаме да кажем “Обичам те“ и в никакъв друг случай. Макар, че днес това значение вече се размива. Отделно е важно дали се подарява напълно разцъфнало цвете или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза също означава силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна.
Бялата роза символизира вярност и непоквареност, тя казва “Довери ми се“.
Жълтата, която често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита “Обичаш ли ме още“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е “Моля те, върни се“.
Розовата роза е символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“. Полуотвореният розов цвят говори, че любовта е истинска. А напълно разцъфнал, цветът й казва “Вярвай на това, което говоря и правя“.
Комбинацията от бели и червени рози означава “близост завинаги“.
В книгите за женската сила е написано как тя се изразява с розата. Как да си представим, че в матката си имаме затворена розова пъпка, още не разцъфнала, разтваряйки се в нас ние придобиваме силата, присъща на кралици.
И пак се отплеснах….
В Испания всеки съпруг трябвало да изпрати букет червени рози на съпругата си. Дори, ако е в друга страна!
В САЩ обичаите са ми малко странни. Там е прието да се изпращат картички от типа “Много си дебела”, “Не те харесвам”, “Шефе, мразя те” и прочие…
И тук ще Ви издам една тайна!
Много внимавайте за обичаите в страната, в която почивате! Има страни, в които, ако мъж ти подари дреха и ти я ПРИЕМЕШ означава, че ще се омъжиш за него!
В други страни пък хората си гледали на ябълка. В деня на Свети Валентин трябва да си намериш най-хубавата ябълка. Разрежи я почти докрай на шест части и си намисли три-четири имена. След това започни да въртиш ябълката, леко почуквайки с пръст по парченцата и въртейки я. На всяко почукване казваш едно от имената. Името, което си казала миг преди някое парче на ябълката да падне, ще е на човека, за когото ще се омъжиш. Когато падне парче не го изяждай веднага, а погледни колко семенца се виждат в момента. Това ще е броят на вашите деца.
Най-добрият подарък за Свети Валентин?
Последната година обиколих толкова много обучения, семинари и лични консултации по психология, женски енергии и взаимоотношения, че дори им загубих бройката. И тук ще споделя с теб какво научих по тази тема.
В подаръка трябва да е вложено време.
Може да е време, в което ще направите нещо заедно, може да е нещо, в което ти си вложила време, за да направиш. Например, за да му нарисуваш картина, трябва да си била на уроци, да си отделила време след това да я изработиш. Може да е стих, може да е песен, може да е танц.
Но не и чорапи, пуловер, обувки или дрехи. Освен, ако не е нещо супер марково от типа “той обича Барса” и е нещо, което храни тази обич.
Мъжете не искат майка, те си я имат. Те искат малко момиче, което да пазят, любовница, която да ги подлудява и домакиня, която да се грижи за дома и децата. Постоянно виждам как жени на по 30 г. изглеждат като майките на мъжете си. И никой не им е виновен, освен те самите. В мозъка ни постоянно изкачат оправдания от типа: “нямам време”, “ама не сега”, “днес вали”, “оф уморена съм”… Не искаш ли мъжа ти да се фука с теб?
Неговият подарък е ти да си щастлива. Дори да му подариш един ден, в който цял ден му се усмихваш, той ще го оцени повече от най-скъпия подарък. За него това е един ЦЯЛ ден, в който той е чувствал, че те прави щастлива.
Подарък за него е да го изслушаш! А не да правиш още 10 неща през това време. Оставяш всичко и го слушаш, и преди всичко го чуваш!!!
Подарък е да се зарадваш на това, което ти е подарил, както когато малко момиченце е получило най-желаната играчка. Тук ще ти дам пример. Никога не съм можела да приемам подаръци. Все ми беше неудобно. Винаги съм вярвала, че трябва да дам, за да получа. Докато един ден Иво като ми донесе червена роза, просто се разтопих. Смеех се, гушках го, дори незнайно защо ми текнаха сълзи от радост. Беше ми много емоционално. И го показах. И на следващия ден на масата до готовата закуска ме чакаше втора роза. Зяпнах! А щом попитах какъв е повода, той ми каза: “Много ми хареса вчера как реагира и исках пак да те видя такава 🙂 “. Признавам си това още повече ме разтопи.
Мъжът обича едни аромати, ние – други. Ако ти му вземеш парфюм, то той губи себе си. Ако искаш да му вземеш пуловер, викни го с теб, но не за подарък. Покани го той да ти хареса нещо, без да намесваш своя вкус, нека той те облече както той иска, нали искаш той да те хареса. Колкото повече го привличаш, толкова повече ти започваш да цениш себе си и обратното. Ако ти се чувстваш уверена и се харесваш, то всички ще те харесват. А той ще те обожава. Ако ти не се харесваш, дори и всички да те боготворят ти няма да си щастлива. И преди всичко това няма как да се случи, защото ти самата няма да го виждаш.
Ако искаш да му вземеш пуловер след това ти му дай да пробва нещо и му направи комплимент. НО накрая нека той си го купи. Той може да си вземе пуловера и сам. Така няма всеки път като го носи, да знае, че ти си го купила и да го свързва с това, че не може. А ще го свързва с това, че жена му го харесва в пуловера, в който той си е купил. Звучи тъпо, но за подсъзнанието ни е логично. Мъжът е мъжкар, той е алфата. Той не трябва да живее и получава от жена си, та нали той е по-силния. Нищо, че ние движим конците 😉
Не съм психолог, но обожавам да уча и да практикувам наученото. А след това да споделям работещото.
Ако въпреки, че до сега говоря в женски род, си дочел статията, ще ти дам пример и за мъжка гледна точка.
Ако тя иска миялна – не й я подарявай за Свети Валентин, а просто така – защото я заслужава.
Празникът е да се почувстваме специални, а не за да си вземем нещо, което ни трябва!
Подаръкът трябва да предизвиква емоция. А за да предизвика емоция, трябва да познаваме човека до себе си или най-малко да го чуваме.
Ние не запомняме предмета, ние свързваме предмета с чувствата, които сме изпитали при получаването му. Неслучайно като сме тъжни искаме шоколад, пържени филийки, сладки, соленки…. когато сме били малки, това са били най-хубавите ни моменти. Мама или тати да се приберат и с усмивка да ти ги дадат, а после да ти се радват как ги ядеш и си щастлива. Да приготвяш сладки покрай Коледа с цялото семейство. Затова и дори през лятото, усещайки канела, се сещаш за Коледа. Емоцията е заключена в аромата. Ти не искаш сладките, ти искаш емоцията, която те са ти давали и искаш да избягаш от даден проблем, който в момента те мъчи. Или искаш да отложиш. Например трябва да се обадиш на някой или да организираш нещо, което не знаеш как и изведнъж ти се преяжда нещо. Просто отлагаш и заменяш нещо несигурно с нещо сигурно. Това е подсъзнанието.
За 30-тия ми рожден ден Иво ми подари полет с жироскоптер. Имам книжка и съм карала всичко, от мотор, през всякакви коли, микробуси, камиони, лодки… и винаги се шегуват с мен, че следващата стъпка е да си взема самолет. Жироскоптерът е отворен хеликоптер, без прозорци и виждаш всичко. Чувстваш се свободна и волна като вятъра и птиците. Чувстваш се в безопасност и сякаш нищо лошо не може да те стигне. Едновременно виждаш всичко толкова ясно и е толкова малко спрямо силите ти, че ти дава усещане, как ако ти решиш, можеш всичко. Картичката, с която ми го подари стои до компютъра ми и на нея пише:
“Нека и небето не е граници за мечтите ти!”
В началото я гледах всеки път щом не се чувствах добре и ми трябваше кураж за нещо. От това да напиша статия до това да изляза да водя лекция пред 500 ученика. И се чувствах отново сякаш съм там, сякаш летя и мога всичко. Днес я гледам всяка сутрин, правейки си чай. И денят ми започва на съвсем различна вибрация. Отделно съм пренесла тази емоция върху мъжа ми. Всеки път, щом го погледна, се сещам за този подарък и чувствам как той ми дава увереност и крила, че мога. Че трябва само да поискам!
Той не просто ми го подари, а дойде с мен. Остави ме аз да избера датата, освободи си целия ден за мен, дойде с мен и ме записваше, докато излитах, а когато кацах ме посрещна. Чувствах подкрепата му.
За някой, ценен подарък може да бъде книга. Книга, която да променя живота му. Това го осъзнах, след като издадох първата си книга – “Шокиращо полезна книга” . Хора, закупили си по една бройка, започваха да ми поръчват при всякакви поводи и ги подаряваха на свои близки. Разказваха ми защо им ги подаряват и ме молеха да напиша послание в тази насока, което да даде сила на получаващия я. Изненадах се колко много мъже подаряваха на майките си, на жените си и на колежки, след като те я бяха прочели! Ако не си я чела, ще ти разкрия, че цялата книга е в женски род!
Други подаряваха билети за мои събития или запис на семинара “Щастие с гаранция” и групови маратони. Целейки обичаните от тях да бъдат по-здрави и осъзнати. От 10 години работя основно само с жени и бях останала с впечатление, че мъжете не ги интересува това, което аз правя. Обратът ме остави без думи.
Не го казвам, за да ти влияя, а за да ти дам пример, който самата аз разбирам. Всеки иска близките му да са по-здрави, да живеят по-дълго и да са до него. Това е чисто егоистично желание. Никой не иска да остане сам, а още повече – да гледа как близките му са зле. Той иска те да са усмихнати и здрави. Знанието дава неописуема сила. Храната и навиците ни правят това, което сме. Ако сме дебели, болни, нервни, ако нещо не ни се получава – никой не ни е виновен освен ние самите.
Хубавото е, че и САМО НИЕ можем да си го променим.
Най-добрият подарък предизвиква емоция, която ни дава сили!
Ако ти решиш на 14.02 да се ядосваш на тези, които са усмихнати и щастливи, това е твоя избор, твоето решение. И това решение го взимаш всеки ден. Ако днес си решила да си нацупена, никой не е виновен за това. Как се чувстваме зависи от нашата реакция към дадено събитие. Ако някой ми сече пътя, мога да се ядосам и целия ден да привличам беда след беда, а мога и просто да си кажа: “Той бърза повече от мен” и да продължа с усмивка. Ако завали сняг, мога да се оправдая, че е много студено да отида на тренировка или да се усмихна и да си кажа, че няма нищо по-добро от това да отида да тренирам, защото времето не става за разходка.
Как се чувстваме зависи от нашата реакция, а не от събитията. А как реагираме зависи от това какво сме яли, в какво състояние е тялото ни и как са хормоните ни.
Ще се радвам да споделиш в коментари какво ти си подарявала и е предизвиквало незабравими емоции. Така можеш да помогнеш с идеи за тези, които нямат такива.
