Хомеопатия за изчистване на паразитите в организма

Днес има много изследвания, за това как хората приютяват гостоприемници в тялото си (паразити, гъби, бактерии, протози), те се възползват от нашите ресурси без да искат разрешение. Паразитите се загнездват в храносмилателната ни система – панкреас, жлъчка, черен дроб и пречат на отделянето на важни за храносмилането ензими. Какво е храносмилателни ензими? Нещо като лакочистителя за лака, но в случая е за храната, която ядем. Ензимите помагат за нейното разграждане до вещества, които усвояваме. В панкреаса например се образуват инсулина и глюкогано ( два много важни хормона) + 4 ензима (2 за усвояване на протеини, един за мазнини и един за нишестета). Когато сме в дехидратация или имаме паразит в него, той не може да ги отдели в нужните дози. При мъжете, когато има възпаление в панкреаса, коремът им е много подут още от края на ребрата. Сякаш са глътнали топка и тя заплашва да избухне.

Когато имаме паразити в жлъчката тя не може да задържа коректно соковете идващи от черния дроб. Като едновременно се опитв да запечата натрапника в камък. А ако имаме паразит в жлъчните пътища те започват да се стесняват и сока от жлъчката не може да стигне до дванадесетопръсника (той е между края на стомага и началото на тънкото черво, там се смесват храната с всички ензими от черен дроб, жлъчка и панкреас). Ако там имаме паразит, той се възпалява и започва болка и парене между ребрата и пъпа в по-горната част. Ако имаме паразит в черния дроб той нарушава отделянето на ензими, детоксикационата функция на черния дроб, също така В черния дроб се разрушават остарелите кръвни клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити) , а от там и качеството на кръвта се променя. Основните функции на черния дроб са: храносмилателна, метаболитна, терморегулаторна, резервоарна, детоксикираща и хемолитична. И всички те биват нарушени. Накратко черният дроб спомага за емулгирането, разграждането и резорбцията на мазнините от храната в червата, както и за резорбцията на мастно-разтворимите витамини (А, Е, D и К). Регулира метаболизма на белтъци, въглехидрати и мазнини. Черният дроб участва и в регулацията на обмяната и на минералите и електролитите в организма. Чрез многобройните си ензими, черният дроб обезврежда много токсини от храната и различните напитки, като по този начин предпазва организма от вредното им действие. Черният дроб е резервоар за кръв. В него се произвеждат различни белтъци и ензими, играещи основна роля в кръвосъсирването. И както вече виждаш, при наличие на паразит всичко това не функционира правилно. В тези органи живеят смукалници.

Ако имаме паразити в тънко и дебело черво, те първо пречат на леното преминаване на храносмилателната каша през тях. Така причиняват запек и задържане на фекалии. От там храната стои повече време в телата ни и започва силна вътрешна токсикация – умора и раздразнителност + глад и често неспокоен сън. Това се засилва от факта, че паразитите живеят в симбиоза с гъбите и бактериите. Едните правят света на другите по-добър и лесен. Те от своя страна карат храната да ферментира по-бързо и токсикацията се засилва. При ферментацията и тяхното взаимодействие се отделят газове (понякога се оригваме или пръцкаме), но не е задължително. Друг път просто сме си надути постоянно или след чаша вода дори. На второ място, паразитите правят пропускливи черва, така вещества, които нямат работа извън чревната лигавица я напускат и причиняват възпалителни процеси. Така действа и дори един пробиотик, който е полезен извън мястото си – червата. Остриците правят паник атаки и “хипер активни деца”, защото не спират да се движат и карат и гостоприемника си да се движи. 

И така ие спираме да усвояваме нашата храна, започваме да качваме килограми, да отичаме, да се чувстваме незадоволени и изтощени. Чудим се какво още да изядем, а проблемът не е в храната. Проблемът е в нейното усвояване. Забавя се перисталтиката. Започва токсикация на цялото тяло. Веднъж от веществата отделяни като невротоксини от натрапниците, втори път от застоялата храна в червата ни.

При паразити във влагалището като Trichomona vaginalis е налично леко зеленикаво течение. Те причиняват ранички невидими за простото око и възпаления, като се предават по полов път. Паразитие в устната кухина и трахеята възпаляват лигавицата, образуват секрети, лош дъх и желание за изхрачване. В очите – правят проблеми със зрението.  В белия дроб – причиняват продължителни кашлици, защото образуват слуз, но преди всичко и в полова зрялост, за да се изкашлят яйцата и да ги погълнем надолу към храносмилателният тракт. В уретрите причиняват често уриниране, а по кожата – акне. При наличие на паразити в дъвкателни мускули, прасец, околоребрени мускули – се стискат много силно зъби вечер. Но това е симптом на наличие и на много други паразити. Toxoplasma gondii причинява аборти и мутации в бебето, докато е вътре утробно. Toxocara canis причинява често бодежи в сърцето и полиферация на съединителната тъкан в сърцето.

И проблемът не спира до тук. Най-големият процент заболявания се причиняват на база гъби, бактерии и паразити в нашето тяло. Паразитите изяждат витамините от група В в огранизма ни.. От там започваме да качваме килограми, консумирайки сладко и въглехидрати. От липсата на В-комплекс ставаме изнервени, криви и недоволни. Не може да се наспиваме вечер, ставаме по-уморени и изтощени. Започва разпад на колагена, подут корем, неразположения, акне и много други.

Заболяване или заседнал начин на живот причиняват намаляване на имунитета. Подкисляване на организма от вредна храна и вода, както и лекарства, включително антибиотици, до които достигаме в случай на инфекции, често и с възпаление, което изобщо не ги изисква, също отслабват защитата на организма. Неправилното хранене е причина за дерегулация на бактериалната флора в червата.

Това са основните причини за прекомерното развитие на популацията от паразити. Същите фактори причиняват все по-чести микози, кандидоза и други инфекции – проблем, който вече е често срещан днес. Което ни излага на развитието на много по-сериозни заболявания. Всяка трета жена страда от течение или дискомфорт. Да не говорим за глада за сладко.