Алергии.

Какво е алергията и защо се появява?

Алергия, непоносимост, нетърпимост към храна… едно и също нещо, но различни с названия.

Има различни теории за алергиите, но една съм забелязала, че е навсякъде в случаите, които аз работя. А именно, че ако в тънкото си черво не успеем да разпаднем даден протеин до малки аминокиселини и от него останат миниатюрни парченца, те просто не се приемат от кръвта. Тези малки парченца попадат в лимфата, където белите имунни клетки веднага се озъбват насреща им. Първият път те реагират много леко, но с всеки следващ стават все по-подготвени и агресивни. Докато в един момент е достатъчно само да сложим парче орех в устата си и имунната система да разпознае “врага”. Предизвиква надуване и така не го изяждаме. Именно затова най-честите алергии са към храни, богати на мазнини и протеин като яйца, мляко, орехи.

Нека видим целиакия или непоносимостта към глутен

През годините се появява теорията, че тънкото черво има моменти на пропускливост и през него може да премине не само протеин. Нека да вземем житото за пример. То е растение и като всяко друго то не иска да бъде изядено,  за да се размножи. За да не ги изяждат, растенията отравят леко семената си. Някои може да срещнете като инхибитор. Колкото повече ядеш, толкова по-зле ти става. Така например, ако скакалец изяде малко жито коремът му се надува и започва да му тежи. Той става тромав и по този начин става потенциална жертва, защото друг животински вид може да го изяде. При нас инхибиторът спира развитието и отделянето на хормоните. В големи количества води до стерилитет и други подобни проблеми. Но най-често до непоносимост.

В човешкото тяло той си броди несмлян из тънкото черво и се набутва там, където не му е мястото.

При целиакия например глутенът причинява силни възпаления. Най-често имаме болки в корема, диария, проблеми с израстването като деца (по-нисички сме) или много бледост през зимата. Много често хората с по-леки симптоми дори не разбират за възпалението. Повечето хора забелязват разликата, след като 14 дни не приемат глутен. Тогава осъзнават колко, по-добре се чувстват.

Най-често по кожата избиват подкожни пъпки, пъпки на гърба и в долната част на лицето.

Нетърпимост към лактоза

Тук не говорим за алергия, а за невъзможност да се раздроби лактозата на малки части. Лактозата е съставена от две химично свързани малки части. Храносмилателният ензим, който ги разделя, се произвежда от папилата (най-малките власинки на червото). Реално лактозата се разпада, когато се докосне до чревната стена и отделните захари бъдат поети. Ако липсва споменатият ензим, имаме болки в корема, анемия или газове. Ако не преминат в лимфата, то те продължават към дебелото черво. А там хранят газообразуващи бактерии. Когато сме пили антибиотик или работата на червото е нарушена, то не успяваме да разделим двете съставни единици на лактозата и имаме непоносимост. Всеки индивид може да произвежда нужните ензими, но при над 75 % от хората този ген постепенно се изключва с възрастта.

Днес имам ветеринар, който посещава тренировките по SEMMA и коментирахме, че дори при животните след третата година спира усвояването на млечните молекули. Хората сме единствените, които ги ядем и след кърмаческа възраст.

Нетърпимост към фруктоза

По сходен начин стои и непоносимостта към фруктозата. Всеки трети германец например има проблем с плодовата захар – фруктозата. Повечето хора имат проблем с приетото количество фруктоза, а не със самата фруктоза. Днес все повече етикети се гордеят с надписа “плодова захар”, а всъщност това е до голяма степен фруктоза. Приемането й с една ябълка е добре на ден, но като сложим кетчупа, газираната напитка, подсладеното мляко и всичко друго става вече много за червата ни. Хората с непоносимост към фруктоза отделят по-малко ензим за нейната обработка. Или по-точно, по-малко транспортни канали в чревната стена. Приеме ли човек дори малко фруктоза, транспортните канали се претоварват и захарта от ябълката преминава, както при лактозната непоносимост, към чревната флора на дебелото черво. И така бактериите в червата пируват и стават все по-многобройни и силни. Тази непоносимост се отразява на настроението ни.

Захарта помага на много други хранителни вещества да бъдат усвоени.  По време на храносмилането Триптофанът се залепя за фруктозата. Ако в корема си имаме голямо количество фруктоза, която ще изхвърлим, то ще загубим и триптофана. А той ни помага в производството на серотонин. Липсата на серотонин води до чувство на глад и депресия. При повечето хора с нормално работещи транспортери, системата се претоварва. И не е нужно да ядеш захар с лъжицата, за да го постигнеш.

Много време при мен тренираше една майка, чието детепостоянно получаваше нова непоносимост и алергия. Накрая стана така, то не остана храна, която то да яде! Всеки път казвах, че това е проблем в червата. След поредното изследване в София и безизходица какво да прави, тя се върна и ми каза нещо от типа: “Лекарката каза, че й няма нищо, просто да започна леко да я захранвам.” Като едновременно й даваше сироп за около 80 лв с пробиотици и полезни бактерии. И изненада, алергиите спряха.

В крайна сметка алергии и непоносимост се предизвикват от претоварване и изтощаване на храносмилателната система. Оправяш храносмилателната система и алергията изчезва.

При глутена симптомите са едни, при млякото са други, а при алкохола – трети. Нашата кожа е таблото, което ни показва дадена непоносимост, когато стане “напечено”.

И знай, че ако спреш една храна и се чувстваш добре, имаш пълното право да продължиш да се чувстваш добре.

В двете ми книги – “Шокиращо полезна книга” и “Регенерация” неслучайно отделям над 50% от вниманието на храната. От това откъде пазаруваме, в какво съхраняваме, как готвим до това какво в крайна сметка и колко ядем, зависи какви сме и как се чувстваме.

Някой търсят отговори в миналото, как сме се появили, други какво е бъдещето, аз лично искам да се чувствам щастлива и добре СЕГА.

Прекрасен ден, Неотразими! И не спирайте да се наслаждавате на момента!