Здравей, да правилно прочете:

имаме втори мозък!

И той контролира първия.

За съжаление, едва през 2013 г. е прието подобно твърдение.

Но нека започнем от начало, за да разбереш защо имаме щастливи, а после тъжни моменти, защо сме раздразнителни, защо ни се ядат бонбони и хамбургери, защо изпадаме в депресия или агресия и още много подобни ситуации. Или как да разберем себе си? И дали това сме ние или нещо друго, живеещо в нас?

Чувал ли си за Асцидия? Това e едно много интересно създание, причислено към рода на хордовите животни, към които спадаме и ние, хората. Тя има малко главен мозък и един вид гръбначен. Главнияt решава нещо, а гръбначния го предава надолу и обратно връща информация. Очите им възприемат дали има риба, кожата – каква е температурата на водата и т.н. Приличаме си доста!

Младата асцидия е подвижна. Тя прекосява големия океан в търсене на подходящо място за свой дом. Когато го намери, тя заравя част от тялото си в пясъка,

след което изяжда главния си мозък.

Да! Правилно прочете. Тя повече никога няма да се премести от това място и той повече не й е нужен. Вместо това, отворyt, който се получава, се превръща в място, в което се засмуква минаващата риба, планктон и храна.

Даниел Уолпърт е първия, намиращ това поведение за много интересно и след изследвания изказва следната теза:

„Единствената причина за съществуването на мозъка е движението.“

През 2018 г. плъзнаха статии навсякъде в Интернет за това как мозъкът и черепа на хората се е свил до размера на една тенис топка. Неслучайно и кътниците се вадят, защото няма място за тях в челюстта. Движението на днешния човек е много по-лимитирано, отколкото е било това на предците ни. Вече не е нужно да гоним храната си, защото я има в близкия магазин. Аз лично тренирам от 3 годишна, кътниците ми излязоха на половина когато бях на 24г. и имам място в челюстта си за тях. Отделно с брат ми многократно показвахме упражнения как да увеличим челюстта си и да подобрим и дихателните канали. Трениращите хора могат да развият и увеличат обема и мястото на костите си.

НО да се върна на твърдението. Движението е най-изумителното нещо, което ние, живите същества, сме постигали. Според Даниел Уолпърт това е единствената причина да имаме мускули, да имаме нерви до тези мускули и най-вероятно никаква друга причина да имаме мозък.

В книгата ми “Регенерация” подробно описах връзката между трите мозъка. Бебето, майката и влечугото? Бебето е логиката „Не яж това, защото ще напълнееш“. Идва майката (емоцията) „Токова съм депресирана искам да го изям, после ще мисля“. Идва влечугото (бащата), започваме да се движим и логиката и нашите емоции заглъхват.

Нашите емоции всъщност са движение на мускулите в тялото.

Променяш движението, променяш емоцията. Ако седиш на дивана, емоцията е една, ако караш колело или скачаш – е друга.

Но нека влезем по-дълбоко. Когато ембрионът се образува в първата си фаза от една клетка се образува цялата ни храносмилателна система и мозъка. И това не е случайно. Мозъкът ни се намира в една кутия защитен, далеч от бойното поле. Докато тънкото черво, стомаха и хранопровода са директно в “мелето”. При образуването си връзката им се запазва чрез един нерв, който можем да си представим като директна телефонна линия тънко черво – мозък. Така мозъкът винаги знае какво се случва чрез тайния си агент на бойното поле. Тънкото черво има незнайно количество нерви и незнаен вид. То притежава огромно количество сигнални вещества – от изолиращи до механизми за свързване. И може да се сравнява само с мозъкът ни. Затова наричат тънкото черво – чревен мозък.

Как се чувстваме ние самите до голяма степен зависи от това как се чувства нашата храносмилателна система.

В експеримент, направен с мишки, които имат малко полезни бактерии в чревната си флора, има силно изразени депресивни симптоми. В техния мозък потискащите (инхибиторните) сигнали се разпространяват много по-лесно от стимулиращите и мотивиращите. Този тип мишки, поставени във вода, плуват за кратко, обръщат се и се връщат или просто се отказват. През 2011г. екипът на Джон Краян дава на част от мишките в своя експеримент Lactobacillus rhamnosus. Наблюдава се, че тези мишки имат много по-малко стресови хормони в кръвта си и плуват много по-дълго. На допълнителни тестове за памет и учене са били с много по-добри резултати от другите, които не са получили от полезените бактерии. Когато след това учените прекъснали блуждаещия нерв (горещата линия между мозъка и червото), разликата в поведението на двете групи мишки изчезнала.

И сега ще ми кажеш: „Аз не съм мишка“. Да, но организмът ни работи еднакво.

В сравнение с очи, уши, нос и кожа, тънкото черво е една огромна матрица. То усеща нашия вътрешен живот. И ако пъпките можеш да ги тушираш с фон дьо тен, косата да я боядисаш, то червото не можеш да го излъжеш.

То работи директно за подсъзнанието.

А, ако си опитвала да му повлияеш, то знаеш, че става чрез хипноза, чрез промяна на мисли и внушение, чрез работа над себе си минимум 21 дни и пак не е гаранция, че и 10% от желаното ще бъде постигнато. За разлика от това, храната ти повлиява на подсъзнателно ниво до 20 минути 😉

Едно раздразнено от храна или гладно черво предизвиква депресия, сънливост, тъга, гняв, агресия. Едно спокойно черво те дарява със серотонин, допамин и други хормони на щастието, хубавите емоции и мотивацията. Дори хормоните на любовта могат да бъдат стимулирани чрез храната, неслучайно има милион статии и материали за храни афродизиаци.

Първото изследване над хора и влиянието на червото над мозъка е публикувано официално през 2013г. Хората с нередовно ходене до тоалетна, ядене на храни с консерванти, оцветители, бяло брашно, захар, сол (освен морска), полуфабрикати и боклуци, дразнят червата си всеки ден. Чрез изследването е установено, че те имат много по-голяма склонност към тревожност, депресия, несигурност. И за това много говорихме в “Шокиращо полезна книга”.

В последните две седмици всеки ден чувам въпроси, свързани с киселините. Вчера сутринта дори Иво ми звънна с думите „На кафе съм с ….. и ми се оплака, че в последно време има много силни киселини, чакай ще ти го дам да му помогнеш“.

Защо се случва?

Стресът е един от основните дразнители, които мозъкът и червото обсъждат. Ако мозъкът е под голям стрес, той има нужда от повече енергия. И го взима от червото. Медицински казано, то пести енергия от храносмилане, започва да произвежда по-малко слузести вещества и намалява собственото си кръвоциркулиране. Червата стават лениви, бавно храносмилат, забавят метаболизма, започваме да качваме килограми (при някой свалят бързо и им прималява), но така и произведената енергия става малко. Става дифицит. Проблемът обаче продължава. При стресови ситуации климатът в червото се променя. Идват бактерии, ветерани, на строг режим. Само, че той не продължава само през деня, а и през нощта, а дори и след края на военното положение. И дори проблемът да е преминал, те още искат да контролират положението.

Затова е добре по време на хранене, главният мозък да е изключен. Ако гледаме филм, сменяме каналите, работим… то енергията отива в главния мозък. От там храносмилането се забавя. Особено важно е при децата, при които чревния мозък се развива паралелно с главния. Аз лично обичам да си говорим и да си хапваме без странични дразнители. Така се засищаме с по-малко храна, а сме много по-щастливи.

Д-р Майкъл Гершон прави много голяма стъпка в медицината. Той изследва действието на антидепресантите, като доказва, че чревния мозък има същите нервни окончания както главния ни мозък.

Антедепресантите действат на нашето черво.

В него се произвеждат 95% от собственото ни производство на серотонин. Това е хормонът на щастието. Но не само! Това е хормонът, отговарящ за нашето чувство на ситост. Ако сме заситени физически с правилната храна, ние сме заситени емоционално и сме щастливи. 

Тук ще си позволя да ти дам и още един пример.

Защо имаме запек?

Без значение дали говорим за малко дете или възрастен, запекът е освен проблем с храната и задържане на емоция. Когато малкото дете е обидено на майка си, то иска да я нарани. То все още е слабо и малко, няма физическа сила, за да го направи. ТО знае какво радва майка му и иска да й го отнеме. В тази възраст единственото нещо, което то само произвежда е акото в гърнето, на което родителите толкова се радват. И за да я накара да се притесни, то я лишава от това, което й носи радост. Спира да яка. Това е загнездено на подсъзнателно ниво и дори на 50 години ние все още го прилагаме. Някой ни обижда, някой ни разстройва, ние сме наранени и автоматично искаме да им го върнем. НО.. вече не работи по този начин. Запекът също е загуба на връзка между мозъка и нервите отговаря за червото и втория ни анус, разположен на сантиметър по-навътре от първия. Нещо като родители, живеещи в един апартамент, но които не си говорят. Но това е друга тема, дори не знам защо ти го вмъквам тук. Може би, защото това е едно от видеата за предизвикателството ” Влез бързо във форма” и една от темите, които ще поправяме, а точно с това се занимавам сега. Приеми го като нещо, над което да се замислиш.

Не трябва да търсим вината винаги и единствено в нашия мозък или в събитията в живота ни, защото…

ние сме много повече от това.

И за да не става много дълго, другия път ще ти разкажа за един голям град, който живее вътре в теб и неговите жители имат свое собствено мнение, което влияе на твоите решения.

Усмихнат ден, Приказно създание!