ЕДНА ВДЪХНОВЯВАЩА ЛИЧНА ИСТОРИЯ

Днес ще ти споделя една лична история на момиче, с което се запознах наскоро и ме вдъхнови. Вдъхнови ме, че нещата, които правим, имат смисъл, макар че много често не го разбираме. Думи, чути в автобуса, изречение, прочетено в книга, усмивка или поглед на непознат… Точните думи, чути в точния момент могат да променят съдби и животи. Сякаш получаваме просветление, което околните не виждат, но за нас е като огромен крайпътен знак и знаем, че той е точно за нас. Личната история не бива да бъде пълнена и размивана с картинки и реклами, затова само ще копирам текста, както авторката ми го изпрати. Получих писмото й с  думите:

И щом четеш това, то не е случайно!

“Здравейте на всички, които искат да променят живота си към по-добро и на всички, които все още са на кръстопът.

ЗАПОЧВАЙТЕ!

Само ще спечелите и няма да изгубите абсолютно нищо, освен вредните си навици.

Но както повечето хора, както бях и аз, всеки иска да чуе от някого какво е преживял, как е преминал през него, какво му е имало, какво се е променило.

Затова и ще ви разкажа моята лична история.

Към днешна дата съм човек, които не употребява нищо вредно и по-точно онези ключови неща. Не ям НИЩО БЯЛО! Бяло брашно, бяла захар (никаква захар), бяла сол. Не ям и бял ориз и млечни продукти. Много от вас ще си зададат въпроса: “Ама как така, аз няма да мога, ЗАЩОТО много обичам сирене, шоколад, бяло хлебче.” МОЖЕШ!! Аз също си мислех, че няма да мога, но ето ме сега. Чувствам се прекрасно, енергична, щастлива, позитивна.

А как изглеждам?

Първо ще ви разкажа как изглеждах преди. Защото съм наясно, че ви е писнало навсякъде да четете, да гледате видеа, да спазвате диети и да се чувствате зле, да пиете витамини, да пиете хапчетата, които са ви дадени от хората с „бели престилки“ и да има резултат за седмица-две и след това пак по старата песен. Това демотивира адски много, отчайваш се, спира да ти се занимава и си казваш:

да става каквото ще, изморих се, писна ми да се ограничавам и нищо.

Пъпките да са на лицето, енергията да липсва, кожата да няма блясък, косата и ноктите да се чупят, килограмите да  не са там за сватбата на която си през Юни, но през Август да няма и спомен от поредната диета, която си преживял.

Затова пиша тези редове, да ти кажа, че има и хора, които също са били така, също са били отчаяни, изморени от вечното ново и „най-добро нещо“ и хвърлянето на хиляди левове за „топ козметиката“ и добавките, които „правят чудеса“.

Ще бъде малко по-дълго за четене, но искам да видиш цялата картинка, защото всяко нещо в този живот, в нашия организъм и във вселената има причинно-следствена връзка. Да видиш какви последствия оставя едно малко „нормално нещо“.

И започвам от самото начало.

Бях на 16 години, всъщност почти на 16, случи се 3 дни преди 16-тия ми рожден ден. На чистото ми личице се появи ТЯ – една голяма, червена и много болезнена киста на лявата ми буза. Сега ще си кажете: “Еее, на 16 години в пубертета – това е нормално“. Да, ама не е! Естествено първото нещо, което направих, беше да отида на дерматолог. Каза ми, че това не е акне, а това са кисти (тъй като почнаха да излизат още). Дадоха ми да пия антибиотик и козметика, с която да третирам външно.

Пих антибиотика две седмици, правех всичко както е по схема и положението се беше подобрило с една идея. НО в момента, в който спрях да пия антибиотика, седмица и нещо след това – лицето ми беше по-зле от преди. Кистите вече бяха в двоен размер, страшно болезнени, в момента в който се пукаха, оставаха много дълбоки белези и воала… това беше началото на моето мъчение, край с чистото ми лице.

Имала съм безброй безсънни нощи, защото ме болеше и пареше отвътре. Естествено започнаха: “Спри шоколада”, “Спри мазното, пърженото”, “Ето още един антибиотик” , “Хайде сега с това се намажи“. И аз слушах, естествено не можеш да пиеш постоянно антибиотици, трябва почивка и в момента, в който спирах, затишието беше спомен. Обиколих всички светила в дерматологията и нищо. Беше останал един, отидох и при него, вече бях на 20 години първи курс студентка, пубертета вече трябваше да е спомен (но не и за мен). Винаги излизаше някоя червена и болезнена подутина. Бях забравила, че съм много бяла по принцип, тъй като лицето ми беше вече години наред винаги с червени петна.

Иии така, отидох при последния дерматолог и си обещах: край. Слушам какво ми казва и дано се получи. Дадох пак една солидна сума пари за минути, за да ми се каже следното: „Ще ви дадем да пиете това хапче в рамките на една година, през този период не трябва да забременявате, на всеки 4 месеца трябва да си правите пълни изследвания на черния дроб, кръв и всички екстри. Може да започне да ви пада косата, ноктите да се чупят(в моята глава беше: край, аз имам хубави нокти и гъста коса, и някой ми каза да се сбогувам с тях), но не се притеснявайте, проблема ще мине и след това всичко ще ви се възстанови.“ Тръгнах си, бях с мама, погледнахме се и просто си казахме, че няма да се подложа и на това, ще си ходя така, но няма да си увреждам органите.

И така животът продължаваше,

имаше затишие, после пак пламваха страшно много и така. Докато преди една година имах годишен преглед при гинеколога ми и той ми каза: „Имате киста, не малка на десния яйчник, моля по-бързо да пуснем туморни маркери и да обсъдим какви са вариантите.“ Аз бях на 24 години, не съм раждала. Пуснах туморните маркери и резултатът не беше добър. Вариантът беше операция, аз попитах дали ми дават гаранция или след два месеца пак да съм на операционната маса и те ми казаха „Не можем да ви дадем гаранция“.

И си казах: край. Говорих с родителите ми и мама ме изпрати при едното мое „Гуру“ (не споменавам имена, твърде лично е!) Нещата стояха така: променям си навиците, храната и проявявам търпение или отивам, режат ме и не е ясно какво ще се случи.

И аз реших, тъй като от всичките неща, които бях изпила, храната, която ядях, начина на живот, който водех, кистата, пъпките по лицето бяха едната част, почнах да получавам много силно сърцебиене, болки в стомаха всеки път след храна и подуване. (Държа да подчертая, че пълна не съм била, спортувала съм редовно, НО животът не обича половинчати неща, храната не е била такава, каквато трябва да бъде и резултат Нулев).

Чувствах се ужасно, бях смачкана, бях в болничен един месец, защото постоянно ми беше зле.

Организмът ми отказваше.

Ии си казах: няма време. Реших – няма да се оперирам, но кистата няма да спре да расте, ако не взема мерки, сърцебиенето няма да спре, от него паник атаки и пълен комплект. И както нарекох Моето Гуру ми каза да спра тези неща, почнах.

Аз ядях сладко, ядях бяло брашно и всичко, което ви изброих плюс още боклучава храна, пушех цигари и то не малко и така.

Започнах, смених, храната, спрях кафето (пиех по три кафета на ден). И няма да ви лъжа – страшно главоболие, беше ми лошо първите дни доста (но няма как, не може да тровим организма си в продължение на години и да очакваме резултат, и да не ни е зле, докато се пречистваме). Преди да почна естествено, като всеки човек бях търсила къде ли не, да прочета за човек, който е преминал през подобно нещо. Поне малка информация – но нищо, само редовните с извинения и простотии, на които се бях толкова нагледала през последните години, че ми беше меко казано писнало.

Иии хоп се появи ТЯ

ЕМА или другото ми „ГУРУ“ И СПЪТНИК в начина ми на живот. Благодарение на мама се запознах с нейната работа, първоначално. Показа ми едно нейно видео, в което говореше точно за нещата, които бях спряла, бях все още в абстиненция (храната е зависимост също, най-вече вредната, тя затова е произведена) и тя ме надъха да не се откажа ( без дори да го знае, вече го знаеш). Още помня клипчето, беше с двете нейни принцеси и обясняваше, как проблема не е в пъпката, не е в бръчката, а в това, което се случва вътре В ТЯЛОТО НИ.

И така се запознах аз с нея. Опитвах се да вникна във всяко едно нещо и всяко едно от тях има много логика, но трябва да ги прилагаш И ДА Я ЧУВАШ, НЕ САМО ДА СЛУШАШ. Най-накрая видях генералната идея на човешкия организъм, как всяко нещо е свързано с друго. Сега ще си кажете: “Еее, то е ясно“. Ясно ни е, но целта е наистина да го осъзнаем. Когато вземеш мерки, тялото ти почва да работи за теб, а не срещу теб. Сега, ако хапна шоколад и аз съм човек както се казва,  не ми е кеф, после ми се спи, нервна съм, след няколко часа пак ми се яде и имам кисел вкус в устата, то тогава защо да го ям. Както Ема казва: „Целта е да хакнеш системата“

Потвърждавам, ако ми се яде кофти храна, замислям се и се сещам: аха нещо съм хапнала преди това. Стигнах до този извод, благодарение на нея.

И искам да вметна с големи букви: ТОВА НЕ Е РЕКЛАМА, ТОВА Е БЛАГОДАРНОСТ КЪМ НЕЯ! Аз се запознах с нея от едно от безплатните и видеа, а те са много, както знаете. И просто ми предостави наистина генералната идея, както казах има причиннно-следствени връзки и най-накрая намерих човек, които се счупва от работата, за да обясни защо е така, за да ни помогне.

Но всичко е в твоите ръце!

Затова махни вътрешните си съпротиви, махни оправданията: “Ама аз съм на рожден ден утре, значи от други ден ще почна”, “От понеделник” и т.н. Изолирай критиките и съпротивите на останалите (те са техни, не твой!) В началото чувах какво ли не: “Ти си луда, яж си, това е ограничение”… днес им е трудно да почнат все още, но са: „Леле какво ти беше лицето, как си сега и изглеждаш много щастлива“ и всякакви подобни неща. Както бабите казват: “Не питай старило, а питай патило”. Затова ти го споделям. Аз започнах и вдъхнових и мама, и брат ми, който е на 13 години и вече знае, че няма нужда от тази храна. С приятелят ми и баща ми имам доста голям напредък, не като с мама и с брат ми.

Но аз съм търпелива.

Давайте добър пример, бъдете здрави и вдъхновявайте близките ви да бъдат здрави.

Това е истинското щастие!

Опа и между другото, обещах да ти кажа и как изглеждам сега, как се чувствам и какво се промени. Кистата ми е минало, кистите по лицето са минало, настроенията, паник атаките и сърцебиенето ми са минало, черният ми дроб е като нов, оправям белезите сега. Запознах се с Ема тази година чак, макар аз да я познавам от година и да следя всичко, което прави. Измери ми метаболитната възраст и е на 12 годишно момиче, за жалост не се бях срещнала с нея лично по-рано, за да я измерим преди да променя начина си на живот, но сами може да си представите след разказаното на колко години са функционирали органите ми…

Имам много още да уча, затова към теб Ема – ще се срещаме често 

Надявам се, да ти е било полезно!

Споделянето на личната ми история е вдъхновение от срещата ми с Емилия Белчева!

Благодаря ти! Адмирации за работата ти и за човечността ти, рядко се срещат хора като теб!

И както казах – започвай, всичко е в навика и в упоритостта.

Грижи се за здравето си, без него всичко друго губи смисъл!

Извинявам се за грешките ми, не съм писател, но го написах от сърце!

Успех! “

Елена Костадинова