Отношения родители-деца
Отношения родители-деца
Когато отидох на семинара на Лиз Бурбо в България получих един много скъп за мен подарък!!! Една книга, чийто тираж е изчерпан от много години. Прочетох я на един дъх и днес седнах да ти напиша какво научих от нея. Някои от въпросите съм ги изпитвала на свой гръб, други са ми били задавани от приятелки, трети сме коментирали и сме се съветвали помежду си в съблекалнята на залата. Но вярвам, че много от вас ще намерят отговори на свои собствени въпроси в следващите редове. Изказала съм го със свои думи, а там, където текстът е в кавички, са цитирани дословно думи на самата Лиз. Подплатила съм го с мои примери от живота ми, от наблюдения над клиенти, както и от моите собствени деца. Като една майка аз обичам да чета за развитието на децата и да виждам дали съм в правилна посока и дали не е нужна промяна. И ще видиш как много от нещата, вече съм ги прилагала и установих, че работят, а сега вече знам и защо.
- Как да приспим детето по-рано? – като бъдете искрени. Кажете му, че имате нужда от спокойствие и искате да си починете. Аз например като усетя, че започвам да се изнервям и им казвам:
“Момичета, мама е гладна, започва да става нервна, хайде да ходим да ядем, за да не си го изкарам на вас.”
“Момичета, мама иска да прочете книжка (да гледа филм) и да си почине, моля ви, хайде да си легнете сами, за да мога да си почина и утре всички да сме щастливи и весели. “
Същото е, ако детето трябва да пази тишина. Може да не е задължително да си легне, може да отиде в стаята си и да си играе, докато поиска да си легне. Ако знам, че на сутринта ще съм уморена и ще искам да поспа, им казвам от вечерта:
“Момичета, мама ще излиза или ще работя до късно и утре ще съм уморена, моля ви, оставете ме да се наспя, за да си почина и после ще играем.”
“Момичета, утре ще трябва да станем рано, моля ви да не ми се сърдите като ви събуждам, трябва да отидем…. “ – така те са подготвени и знаят как да реагират.
Децата усещат кога сме искрени, а не просто, че ги заставяме и се чувстват добре с решението ни. Лиз обяснява това с факта, че тайната е в уважението. Мама и татко са идоли, а те правят неща, които имат логика и са обяснени със Защото… И най-добрия начин да научиш детето на уважение е да уважаваш себе си. А това означава да служиш за пример.
- Как да възпитаваме правилно, но да даваме и свобода? – Едно дете не обича да бъде възпитавано, то обича да бъде обучавано. Обучението означава да предадем на някой собствените си разбирания. Само тогава детето усеща, че ние вярваме в това и така то започва да вярва. Много родители ядат тайно сладки храни, а забраняват на децата си да го правят. Така малките не вярват и се бунтуват. Самият родител не вярва във вредата от захарта и брашното, а как детето да повярва? При малчуганите усещането е много развито и няма как да ги излъжем. Неслучайно бебето се събужда в мига, в който мама отвори вратата, за да излезе. Аз не ям захар, нито брашно с месеци. НО има дни, в които ми трябват захари, за да нормализирам някои хормони. Вчера например слязох и си взех пакет шоколадови бисквити. Лия искаше червена чушка и нар. Седнах на масата пред тях и отворих бисквитите, всеки яде от кутията колкото искаше. Не се крия, ако искам. Така те знаят, че съм искрена. Аз не ям сладко, ако не поискам и не знам, че имам нужда. Ако сме в магазин и те поискат някакво лакомство, гледам кога са яли и им казвам: “Мамче, сега искаш сладко, защото вече си гладна и искаш всичко, мозъка не мисли какво е полезно, а искаш просто да ядеш някаква храна”. И така те не се бунтуват. Другият път влизаме в магазина и Ива ми казва: “Мамо, вече съм много гладна и искам да изкупя магазина, ще те изчакам отвън“. Ако смятате, че нещо е правилно, но не го правите за самите вас, то не го налагайте на другите. Редовно чувам: “Детето яде само боклуци“, а кой е купил тези боклуци и защо са в хладилника и в шкафа?
2. Как детето да стане по-уверено в себе си? – Като му обяснявате, че никой, освен него не може да го направи. Като го хвалите. За детето да си обуе обувките е УУУААААУУУУ!!! То е герой! Ако пусне водата, застане на един крак, сгъне си блузката, изреже кръгче или оцвети нещо без да излезе. Но това чувство се храни от реакцията на неговите идоли – мама и татко. Ако те ВИДЯТ какво е направило то, а не си гледат телефона, мият чиниите или нещо друго докато го прави, то ще е уверено. Когато моите деца направят нещо, с което виждам, че са доволни, аз ги хваля супер много. “Как го направи? Еха!!! Виж този цвят, много добре си ги комбинирала! Ами тук – не си излязла изобщо… Лия, браво мамо, прибрала си си чорапките!!!” И така те искат пак да го направят. Аз не се карам, че стаята е разхвърляна, аз ги хваля, когато стаята е подредена. Децата искат внимание, бе значение дали е похвала или критика. Но само похвалата ги прави уверени. Когато Ива се учеше да се катери на площадките, аз й казвах: “Давай“, а другите майки около мен казваха на своите деца: “Ще паднеш“. Ива стигаше до горе, а по-големи от нея деца спираха по средата, стискаха въжето и искаха мама да се качи, за да ги свали.
3. Тефлоново дете = Проблемно дете – това не означава непременно, че е проблемно. Много деца имат просто автентичен и оригинален характер, а не проблемен. Може да седнете с детето и взаимно да споделите вашите потребности, без нито единия да съди другия. След това да се договорите, защото нуждите на единия могат да пречат на нуждите на другия. Децата от новия тип имат потребност от уважавани родители, за да ги обичат и да се чувстват добре с тях. Лиз пише, че в днешно време най-големия проблем между родители / учители и деца е общуването и начина ни на изразяване. Трябва да изискваме от децата интелект и логика, а не постоянно да ги проверяваме дали са го свършили. Когато казваме на децата нуждите си, трябва винаги да се обосноваваме защо имаме нужда. Един родител не трябва винаги да отстъпва пред потребностите на своите деца, нито децата винаги да отстъпват пред потребностите на родителите си. Трябва да има ясни граници и от двете страни, и да се съобразяваме с тях без значение дали единия е на 50, а другия на 3 години.
4. Депресия, гняв, тъга – Много е важно с личен пример да покажем на децата, че емоциите ни зависят само от нас самите. Всички преживявания имат за цел да ги научат да не разчитат на другите за тяхното щастие. Всички юноши трябва да преминат през този период. И, ако родителите са им го предали като по-малки, е много по-лесно. Когато Лия преди години започна да реве без причина и да се тръшка, аз сядах и й говорех. Първите 20 пъти тя дори не ме чуваше. Ревеше по 30-40 минути, като на репийт. Но всъщност ме е слушала. Казвах й: “Лия, ако искаш да плачеш поплачи си, аз съм тук и ще те изчакам колкото време ти трябва, но знай че от теб зависи дали ще плачеш и ще си тъжна, дали ще се измориш и ще искаш после да спиш или ще се усмихнеш и ще ходим да играем. Ако сега ти ревеш дълго и аз ще започна да се изнервям и после няма да имам желание да правим нещо. Да ти е весел деня зависи само от теб.” След време тя започваше да реве и спираше почти веднага. Казваше: “Мамче, гладничка съм, хайде да ядем, че ми е кривичко и да правим нещо.” И малко по малко съвсем спря.
5. Важно ли е децата да имат домашни задължения? – Лиз отговаря: “Да, смятам че е важно, понеже това е част от подготовката за живота. Обаче родителите не трябва да бъдат прекалено строги и е нужно да проявяват гъвкавост.” Децата от нов тип изискват много повече уважение от някогашните деца. Разкажете им, че дори животните чистят мястото, където живеят. Желанието да поддържаш чиста заобикалящата те среда е израз на себеуважение. Те не трябва да го чувстват като задължение, а като съпричастност за това да помагат за реда в къщи. За което родителите да ги уважават. Ако мама и татко се карат за това кой да чисти в къщи, те ще го приемат за бреме, затова задълженията трябва да са разделени.
6. Как да дадем свобода и да научим на дисциплина едновременно – Дисциплинираният човек е мотивиран от нуждите си. Твърдият човек или човекът под контрол е мотивиран по-скоро от съзнанието, отколкото от потребностите си. Така втория е под влиянието на “трябва”, отколкото на “аз избирам”. Децата могат да се научат на дисциплина само от примера на родителя. За да сте дисциплиниран родител трябва да държите на думата си, да познавате собствените си потребности и възможности. След това трябва да помогнете на децата да осъзнаят те какво искат, но без да налагате вашите виждания. Например, много майки искат да влязат във форма, но не го правят. Те говорят как трябва да оправят храната, да спрат цигарите, да намерят време да тренират, как са уморени, но трябва да свършат това и това… И децата виждат, че майката не се цени, така и те не я ценят.
7. Как да учим с децата – с търпение. Децата се притесняват да не сбъркат. Питат по много пъти. За тях провал е равен на край. Наскоро пуснах на дъщеря ми компютърна игра по приказки на Братя Грим. Вървиш, намираш неща, които ти помагат да отвориш други неща, а те – трети. Логика основно. Тя се притесняваше да натисне нещо, за да не сбърка. Не приемаше, че съществува втори опит. Затова трябва да сме много търпеливи, а не да се караме. Баща ми ме учеше с реплики от типа: “Защо, сега го направи така, сляпа ли си…” Това е неговия начин на мотивация. Но приложен на Ива, от него резултата беше, че тя на 2,3 спря да иска да учи. А беше обсебена да пише, смята и чете. Трябваше ми над година време и усилия, за да й вдъхна пак увереност в това. Основната причина да имаме деца е да се научим да обичаме още повече благодарение на тях.
8. Ако детето става в 4:30 сутринта – Първо не го потискаме. То е много енергично и се е наспало. НО трябва да му обясним, че мама има нужда повече от сън, за да може да е здрава и щастлива. Трябва да му обясним, че когато станем, ще отидем при него, но дотогава то може да си играе в стаята си. Да сме строги, означава да накараме детето да повярва, че трябва да спи. На него не му е нужно. Трябва да го научим да уважа нашето лично пространство, като първо ние се уважаваме и после уважаваме и неговото като не го караме да спи, ако няма нужда.
9. Как да научим детето да подрежда стаята си – Да накараме детето да подрежда стаята си означава да му вменим отговорност за нея. Така му позволяваме да я подреди както то иска. Така, ако не намери нещо, само то носи отговорност за това. Ако се притесняваш, че детето ти ще носи мръсни дрехи и ще спи в разхвърляна стая, то му го обясни. Ти искаш стаята да е подредена, а то е добре облечено, защото така си щастлива. И в този случай се примири, че ти ще я оправяш, за да бъдеш ТИ щастлива. Ако все пак искаме да научим наследниците си на отговорност, а не просто да ни е добре на нас самите, трябва а ги оставим да си изживеят последиците. Вчера Ива плака, защото не намери една ножица. Те имат 3. И аз й казах: “Ако си прибирате нещата винаги на едно и също място, то винаги ще знаеш къде да я намериш.” След това с Лия си подредиха всички шкафове и цялата стая без да ги карам. Но имай в предвид, че стаята на детето е неговото единствено ъгълче в къщата. Начинът, по който всеки се грижи за дома си (или неговия кът), отразява какво се случва в неговия вътрешен свят. Децата, които поддържат чисто, най-често са копирали модела на родителите за контрол. Да живее в безпорядък за дете е нормално. То учи толкова много неща, че в главата му е пълен хаос. НО ПОДРЕДЕН ХАОС! Ако обърнеш внимание всяко нещо има някаква логика да е там. То събира много информация, но все още не знае как да я вмести в себе си и как да я сортира. Едно дете ще се чувства много по-обичано, ако неговите родители му помогнат да въведе ред вътре в себе си, вместо да го заставят да подрежда бельото и играчките си.
10. Как да обясним на децата, че татко им е на първо място, а после са те? – Преди 3 години, когато дръпнах чертата и сложих себе си на първо място, Иво ме наричаше през седмица “егоист” и ми четеше морал и как не знаел какво прави с такъв човек. Аз просто вдишвах … и….. издишвах. И си признавам, че да ме нарекат “егоист”… ами някак го приемах за нормално. Дори ми беше странно човек да не бъде. Един ден той се прибра и ми каза: “Благодаря ти, че ме научи да бъда егоист”. Но това се случи преди 5-6 месеца! През последните години четох много за енергия, за ефекта на огледалото, тествах на клиенти и видях едно: ние привличаме това, което сме. И жената в семейството дава силата и енергията на целия род. Неслучайно тя пази традициите. И, ако жената в семейството е щастлива, всички са щастливи. Ако тя е крива и нервна – всички са криви и нервни. Те са нейно отражение. И, ако питат мен ще кажа, че ако жените на планетата се осъзнаем и сложим себе си преди всеки друг, светът ще стане различен. Лиз отговаря на въпроса по следния начин:
“Крайно време е да се решите да живеете живота си, заради жената, която сте. Вие сте на тази планета за ваше собствено усъвършенстване, а не, за да се грижите за щастието и благополучието на децата си. Да зависите от щастието на другите, за да сте щастлива вие самата, може дамо да ви накара да изживеете много емоции.”
Тя съветва да си намерим свои хобита, да си имаме свое време. Защото само така запазваме себе си. Преди с Иво правехме всичко заедно – карахме мотори, излизахме, ако единия е в къщи и другия е, ако единия е болен, то и другия да седи като болен заключен в къщи. Като АЗ станах егоист, започнах да казвам: “Не ми гледа този филм, лягам си“, “Не няма да дойда, чете ми се книга“, “Излизай, аз ще поработя“… И го казвах с усмивка. Ти си на първо място, това е твоя живот. И най-доброто, на което можеш да научиш децата си е именно, че това е техния живот и те са отговорни за него.
11. Защо съм поспалива, а децата ми – не? – Регенерацията се случва от 22:00 до 02:00 часа – на физическа основа, и от 02:00 до 06:00 часа на психическа основа. Лиз обяснява по-голямата нужда от сън с повече нужда от възстановяване с това, че износваме и амортизираме тялото си, че то няма достатъчно енергия да се възстанови бързо. Колкото повече емоции изпитваме, толкова повече се амортизираме. Ако използваме енергията, за да захраним емоционалното (астралното) си тяло, то не остава за физическото ни. Краткият сън е типичен за децата от нов тип, защото те изживяват по-малко емоции. Ще видите, че с годините, когато се научите да сте по-малко емоционални, следователно по-малко умствено ангажирани, ще имате нужда от по-малко сън.
12. Имам 7 годишно дете и постоянно е разсеяно. Сякаш не слуша какво му говоря. – Лиз: “С наказание няма да получите желания резултат. Помогнете му да разбере себе си. Тези деца бягат в астралния свят (ако не го разбираш, приеми, че е въображаемия). Вече е достатъчно голямо да му обясните, че това бягството не е решение. (Тук ще си позволя да допълня, че така и възрастните бягат. Бягат, криейки се с телефона в тоалетната, бягат, седейки във фейсбук, бягат, изключвайки се). Тук може да го попитате: Какво ще се случи, ако аз, майка ти лежа и спя постоянно, за да избягам от живота. Препоръчвам да спрете да му давате захар. Захарта оказва същото въздействие на детето, каквото алкохолът на възрастния човек. “
13. Могат ли децата да са щастливи, ако няма любов в семейството? – Лиз: “Ако се примирите с това, че не се обичате помежду си, ако сте искрени и не се опитвате да накарате децата да повярват в обратното, има голяма вероятност това, което преживявате в семейния живот, въобще да не тревожи децата ви. Да знаете, че да се обичате означава да се приемате, да си позволите да сте самите себе си. Родителите могат да престанат да се обичат интимно, но да продължат да се харесват, да се одобряват, такива каквито са. Ако обаче отношенията им са съпроводени със стрес, критика и враждебност, то за децата ще е много трудно да разберат какво е хармония.”
14. Когато имаме деца, ние опознаваме себе си. Учим се да се приемаме такива, каквито сме. Като наблюдаваме това, което харесваме у детето си, ние откриваме какво приемаме в себе си. Като наблюдаваме какво ни тревожи у децата ни, ние откриваме в себе си нещата, които все още не сме приели.
15. Отношения – Родители, които използват децата си, за да се погледнат чрез тях, ще еволюират много по-бързо. Например, ако едно дете се бунтува, разбира се, родителите трябва да го вкарат в пътя. Но, за да стигнат още по-далече, трябва да разберат, че детето вътре в тях се съпротивлява. Родителите ще отхвърлят ли непрестанно тази непокорна част в себе си? Ако е така, как се чувстват, като се контролират по този начин?
Родителите, които се уважават, осъзнават правото си да имат предел на възможностите си и не се страхуват да бъдат себе си в отношенията си с децата и рядко имат проблеми с тях. Като ги имат за пример, децата могат да се научат само на почит. Можем да познаем родителя, който се уважава, защото той няма нужда да изисква зачитане от страна на децата си, за да се чувства сигурен. Като се цени и е уверен в себе си, той няма чувството, че авторитетът му е заплашен. От време на време ще приема детето му да не го уважава, както прави всяко дете в определен момент. Това, че родителят настоява за внимание, кара детето да чувства, че той е неспокоен, съмнява се в себе си и в достойнството си.
Обикновено човек, който изисква нещо, е несигурен. Тази несигурност произтича от това, че той не оценява собствената си значимост и не е в контакт с индивидуалността си. Това е и причината, поради която толкова много хора се опитват да живеят и действат така, както са ги учили, като смятат, че това е добре и е правилно, вместо да открият какво са всъщност.
16. Един родител възпитава много по-добре чрез действията и поведението си, отколкото чрез уроците по морал и съветите си.
17. Една от тайните на щастието е способността да сме удовлетворени дори, ако очакванията ни не се осъществят.
Тук ще ти издам една тайна. Преди две години си вдигнах цените на тренировките по SEMMA. Много хора ми казваха, че е скъпо, че в Бургас няма такъв пазар, чудеха се ама как така… И знаеш ли? Залата ми беше пълна. Дори купих още 10 колела. Резултатът беше, че започнаха да идват хора, които ценят времето си, ценят себе си и искат резултат. Това са хора, за които здравето в дългосрочен план е важно, а не заниманието просто да тренират. В мига, в който аз започнах истински да ценя себе си, всички около мен се завъртяха. Обкръжих се с хора, които ценят себе си. Или с такива, които имат нужда от това и са в етап да го постигнат, просто им трябва малко начален тласък.
